Старобългарски речник
любьꙁнѣ 
любьꙁнѣ нареч Ревностно, с любов, с желание не бо стъ ного града обрѣст. сце любьꙁнѣ. на послѹшан дѹховьнꙑхъ словесъ прлежꙙштъ С 405.11 пршъдъ любьꙁнѣ. къ просвѣштеню твого роꙁмꙑшлꙗꙗ. ѡ болюбꙿе. просꙗвшхъ подвгомъ. положхъ скоростѭ съконьат С 543.14 многашд же вьсѫ альбѫ м҃ дн. любьꙁно беꙁъ ꙗд  птꙗ прѣбꙑвааста С 547.26 Милостиво. бже посѣще аврама. прѣдѣда нашего. полѹдьне. ꙇ любьꙁно блгв  ... блгв ꙇ нꙑ СЕ 17b 21—22 Изч СЕ С Гр ἐρωτικῶς любьꙁно Вж. при любьꙁнъ Нвб