Старобългарски речник
любъ 
любъ -ꙑ прил Мил, приятен нѣстъ бо нꙿтоже тако боу любо. ꙗкоже же обьштаго рад ѹспѣха жт С 379.2 то бо ѹстъ любѣ не вѣдѫштъ хѹлт. нъ благословт. поѹаѭштемъ сꙙ С 380.21  се сътворвъ полѹ сꙙ мѹ. же мѹ бѣаше любо С 56.4 любо  драго προσφιλῆ καὶ καταϑύμια Мило и драго  отъ н҄хъ вьсе добро тебѣ дастъ сꙙ.  лко тебѣ любо  драго тебѣ бѫдетъ С 48.15 Изч С Гр φίλος ποϑεινός Нвб Срв любе, либе, люб[овник] ОА НГер ЕтМл БТР АР люб[ав] прил диал НГер ДА