Старобългарски речник
любодѣць 
любодѣць -а м Прелюбодеец, развратник мль ѹбо госпожде. потрьп мꙙ а не дѣло мѣт любодѣца С 366.30 Изч С Гр μοιχός Нвб любодеец ЕтМл Срв [пре]любодеец ОА ДА