Старобългарски речник
любодѣI 
любодѣ -ꙗ м Прелюбодеец, развратник, блудник не любодѣі бо ні клеветьніці. нꙇ обідьлів цсрствіе бжіе наслѣдъствѹѭтъ К 2а 36 Изч К любодѣі Нвб Срв любодеен прил книж остар ОА Срв [пре]любодеец м ОА ЕтМл ДА