Старобългарски речник
любовꙑкат 
любовꙑкат -любовꙑѫ -любовꙑеш несв сег деят прил любовꙑѧ м φιλομαϑής Който проявява любопитство; любопитен, любознателен прнес с рѫкѫ многопрьвѫѫ  любовꙑѫштѫ  вьлож вь ребро мо С 503.25—26 Изч С Нвб Ø