Старобългарски речник
любл҄енкъ 
любл҄енкъ -а м Почитател любьнц же свꙙтꙑхъ. въꙁьмъше мошт хъ положшꙙ. на свꙙтѣѣмь мѣстѣ С 219.15 аурлꙗнъ же рее. насꙑтшꙙ л сꙙ любьнц тво добротꙑ твоѧ С 5.1 Изч С Гр ἐραστής любьнкъ Нвб Срв люб[е], либ[е], люб[овник] ОА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ