Старобългарски речник
лѣтьнъ
лѣтьнъ
-ꙑ
прил
Временен, който се отнася до определено време, хронологически
се же послѣжде. аꙁъ же на вьрꙙжден лѣтъно въсхождѫ
С
281.17—18
Изч
С
Гр
τοῦ χρόνου
лѣтънъ
Нвб
летен
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
ДА
Срв
Летница
МИ
Летник
МИ
Летнището
МИ
ГХ,МИМ
Лятно
МИ
СНМБ
