Старобългарски речник
лѣпотьно 
лѣпотьно нареч Подобаващо, уместно  ꙁѣло лѣпотьнъ (погр. вм. лѣпотьно, Север., с. 54, бел. под линия) нтоже бо отъ прѣтръгъшъ. нъ вьсе прѣобдѣвъше вѣьно съпасен вьꙁꙙшꙙ С 54.22 Изч С Гр εἰκότως Нвб Срв лепо диал ОА ДА лепотен ’хубав’ диал РРОДД