Старобългарски речник
лѣнвъ 
лѣнвъ -ꙑ прил Ленив, нехаен, мързелив ѡтъвѣштавъ же гь его рее емѹ. ꙁьлꙑ рабе  лѣнвꙑ А Мт 25.26 СК отъвѣштавъ ѹбо господнъ го рее. пронꙑрвꙑ робе  лѣнвꙑ С 369.26—27 наѹ дѫшѫ (!) тварат т ѹста ѹстомъ хрстосовамъ подобꙙшта сꙙ. можетъ бо то аште хоштетъ творт. вѣстъ хꙑтрость тѫ аште да нѣстъ лѣнва С 381.28 Изч А СК С Гр ὁκνηρός ῥᾳ´ϑυμος Нвб ленив ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА