Старобългарски речник
льꙗт 
льꙗт -лѣѭ -лѣш несв Лея, наливам ꙇ нкътоже не вълваатъ вна нова вь мѣхꙑ ветъхꙑ. аще л же н просадтъ вно ново. ꙇ вно пролѣетъ сѧ. ꙇ мѣс погꙑбнѫтъ. нъ вно новое въ мѣхꙑ новꙑ лѣт М Мк 2.22 Изливам. многоцѣнно муро на гръдѫѭ мѹ главѫ вдѣ лѣмо С 425.18 Изч М С Гр βάλλω ἐκχέω лꙗт Нвб лея ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА