Старобългарски речник
лѹна 
лѹна -ꙑ ж Луна слъньце мръкнетъ.  лѹна не дастъ свѣта своего М Мт 24.29А, СК,Н. Срв. Мк 13.24 М З  бѫдѫтъ ꙁнаменѣ въ слънъц  лѹнѣ.  ѕвѣꙁдахъ М Лк 21.25А, СК сътворілъ есі лѹнѫ вь врѣмна СП 103.19 днеⷭ҇. лѹна свѣтълам лѹам. вꙿсь мръ освѣщаетъ СЕ 1b 25 аꙁъ ... отъстѫпаѭ  отъмештѫ сꙙ ...  отъ сльньца  отъ лѹнꙑ ... ѧже мѣнте богꙑ С 260.29 М З А СК Н СП СЕ С Гр σελήνη Нвб луна ОА ВА ЕтМл БТР АР