Старобългарски речник
лѹка 
лѹка -ꙑ м ЛИ Лука — автор на едно [3то синоптично] от 4–те канонични евангелия и на Деяния на апостолите, лекар [Кол 4.14], сподвижник на ап. Павел [Деян 21—28, 2 Тим 4.10 и др.] неⷣ҇ в҃ ноⷡ҇ лѣⷮ҇ ев҇ⷸа ѿ лѹкꙑ А 52с 8 мⷺца октоⷠ҇ ѕ҃і҃. стааго апла евћлста лѹкꙑ А 123а 25 Срв. СК132а 8 ѡ како лѹка вьсь страхъ клеоповъ помꙙнѫлъ С 477.18 въ лѹцѣ же нако лежтъ талантънаꙗ пртъа С 375.29 М З А СК С Гр Λουκᾶς Нвб Лука МИ ОА НГер Лукан ЛИ Луканов ФИ Луков ФИ СтИл,РЛФИ Лукев кладенец МИ Мл,МНСрМ Луканов камък МИ Луканово тръне МИ ИД,ГИЧ