Старобългарски речник
ложесно 
ложесно -а ср мн ложесна, снъ Майчина утроба ѣко вьсѣкъ младенецъ мѫжъска полѹ. раꙁвръꙁаѩ ложесна. сто гв нареетъ сѧ М Лк 2.23 З А СК Б дѣвьскаа стлъ ес ложесна. рождьствомь свомь СЕ 4b 11—12 не ꙁаꙙтъ л неплодꙑ. не послꙋша л ложесно С 249.13 тѹ самъ їѡанъ велкꙑ  бол҄ вьсѣхъ пророкъ. ꙗко въ тьмнѣхъ ложеснѣхъ хса проповѣдаѧ С 461.9 отъ [ꙁ] ложеснъ ἀπὸ ἐκ μήτρας От майчина утроба, от рождение ѹтѹждені бꙑшѩ грѣшьніі отъ ложеснъ СП 57.4 къ тебѣ првръженъ есмъ ꙁ ложеснъ СЕ 62а 20 Срв. СП21.11 Изч М З А СК Б СП СЕ С Гр μήτρα Нвб ложесно остар ВА