Старобългарски речник
ложе 
ложе ср 1. Легло, постеля, ложе въꙁъм ложе твое. ꙇ д въ домъ твоі З Лк 5.24А Срв.Мт 9.6 М не твор м трѹдъ. юже двьр ꙁатворенꙑ сѫтъ. ꙇ дѣт моѩ съ мъноѭ на лож сѫтъ. не могѫ въстат дат тебѣ М Лк 11.7 З А ꙁмꙑѭ на вьсѣкѫ нощъ ложе мое. слъꙁамі моім постелѭ моѭ ѹмоѭ СП 6.7 беꙁаконнїе свое помꙑслї на ложї своемъ СП 35.5 моⷧ҇ лѣжѭще на лож СЕ 37а 21 Носилка. сквоꙁѣ скѫдоль нꙁъвѣсшѧ і. съ ложемь прѣдъ ꙇса З Лк 5.19А Помещение за спане, спалня. ꙁатвор о немь двьр ложю его СЕ 36а 6 Срв. СЕ42b 7 Брачно ложе. ѣже не съхран(.)те ложа нескврꙿ(..)на Р V 3.13 2. Леговище, бърлога ї бꙑстъ нощъ. въ неже прѣідѫтъ вьсі ꙁвѣрье лѫжьн ... въсіѣ слънъце  собьрашѩ сѩ.  вь ложхъ своіхъ лѩгѫтъ СП 103.22 въꙁдвгнѫт отъ ложа Вдигна някого от легло, излекувам вьꙁꙿдвгн ꙇ нꙑнѣ. отъ ложа немощьнааго братра нашего СЕ 39b 16—17 Срв. СЕ30b 15 М З А СП СЕ Р Гр κλίνη κλινίδιον κοίτη μάνδρα Нвб ложе остар поет ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА Срв Ложето МИ СНМБ