Старобългарски речник
ловьь
ловьь
-
прил
притеж
Който принадлежи на ловец, ловджийски
тъ іꙁбавітъ мѩ отъ сѣті ловьѩ
СП
90.3
Срв.
С70.23
Изч
СП
С
Гр
τῶν ϑηρευτῶν
Нвб
Ø