Старобългарски речник
лцемѣрь 
лцемѣрь -ꙗ ср Лицемерие онъ же вѣдꙑ хъ лцемѣре рее мъ. ъто мѧ окѹшаате. прнесѣте м пѣнѧꙁъ да вждѫ М Мк 12.15 З вьнемлѣте себѣ отъ кваса фарсѣска. еже естъ лцемѣре М Лк 12.1 З тако  вꙑ вьнѣѫдѹ ѹбо авлѣате сѧ лвкомъ праведьн. вънѫтрьѫдѹ же есте пльн лцемѣрѣ  беꙁаконѣ М Мт 23.28 ѡтд. вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ ... вдмꙑ бестѹдѣ рад. невдмꙑ же лцемѣрѣ СЕ 53b 23 Изч М З СЕ Гр ὑπόκρισις лцемѣре Нвб лицемерие ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР