Старобългарски речник
лшень 
лшень -ꙗ ср 1. Лишение, недостиг, липса  бѣаше пакꙑ гда лшенмъ хлѣба. многꙑ дьн беꙁъ ꙗд прѣбꙑваста С 547.24 Отсъствие, липса на някого. семѹ ѹбо въ толцѣ пеал бꙑвъшѹ.  отьа лшенꙗ съ слъꙁам плаѫштѹ сꙙ. ꙗв сꙙ мѹ вь сьнѣ оць С 295.14 не помꙙнѫ котꙑгꙑ растрьꙁанꙗ. н ꙗмьнꙑѧ глѫбнꙑ ... н ота лшенꙗ о брѣмене С 367.20 2. Оскъдица, немотия, бедност вьс бо с отъ ꙁбꙑтъка своего въвръгѫ въ дарꙑ бжѩ. а с отъ лшенѣ своего М Лк 21.4 З,А. Срв. Мк 12.44 М З ѹбоіте сѩ гѣ вьс сті его. ѣко нѣсть лшенѣ боѩщїмь сѩ его СП 33.10 Пост. тꙑ с богъ творꙙ ѹдеса. сѫштꙙѧ бо на нꙑ по насъ сьтвор.  лшен етꙑрь десꙙтъ напльнлъ с С 79.8—9 Изч М З А СП С Гр ὑστέρημα ὑστέρησις στέρησις ζημία χωρισμός лшен лшене Нвб лишение ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР