Старобългарски речник
лк҄н
лк҄н -ꙗ м ЛИ Лукиан [според Римския мартиролог Лициний] — управител на гр. Елевтерополис, измъчвал Ананий [един от 70–те апостоли]  прведенъ бꙑвъ къ лїкню кнѧꙃѹ Е 38б 7—8 Изч Е Гр Λούκιος [?]. [Λουκιανός — Patr. gr. t. 114 col. 1001, Patr. gr. t. 117 col. 80]. лїкн