Старобългарски речник

лванъ^II

лванъ -а м МИ Ливан — планински масив в някогашна Палестина, според библейските текстове обхващащ Ливанските планини [дн. в Ливан] и пл. Антиливан [дн. в Ливан и Сирия], отделени от долината Ел Бика [древната Целесирия] бѫдетъ ѹтвръжден на ꙁемлі навръхѹ го(го)ръ. прѣвьꙁнетъ сѩ (!) пае лвана плодъ его СП 71.16 Изч СП Гр Λίβανος От евр Lebanon i laban ’бял свят’ Нвб Ливан МИ