Старобългарски речник

леонт

леонт -ꙗ м ЛИ Леонтий — един от 40–те кападокийски воини, умр. мъченически ок. 320 г. в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена ... леѡнт С 69.15 стъ... леонтъ... молⷮ҇ ба ꙁа нꙑ ТН Изч С ТН Гр Λεόντιος леѡнт леонтъ