Старобългарски речник
лент
лент
-ꙗ
м
Ленено платно, кърпа
въста съ веерѧ полож рꙁꙑ. ꙇ премъ лент прѣпоѣса сѧ
М
Йо 13.4А
ꙇ наѧтъ ѹмꙑват ноѕѣ ѹенкомъ. ꙇ отрат лентемь. ꙇмъже бѣ прѣпоѣсанъ
М
Йо 13.5
З
А
Платнени ленти, в които според еврейския обичай увивали телата на мъртъвците.
бж пльт то съвлаш лент
С
456.19
М
З
А
СК
С
Гр
λέντιος
Нвб
Срв
лента
ж
ОА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
лентион
’платно, платнище’
РРОДД