Старобългарски речник
лаврьскъ 
лаврьскъ -ꙑ прил Който се отнася до лавра, до манастир, манастирски н дѫбъ нкакъже многꙑѧ рад топлотꙑ  сѹхотꙑ. въꙁдꙋха лаврьскааго. аште л кто мѣнтъ дѫб малааго манастꙑра С 301.14 Изч С Гр τῆς λαύρας Нвб Ø