Старобългарски речник
лавра 
лавра -ꙑ ж Лавра — монашеско общежитие, което е в зависимост от голям манастир, православен манастир за отшелници сълѹ сꙙ градт манастꙑръ отъ лаврꙑ на сѣверъ С 284.14 отьць нашъ сава. пршъдъ отъ скуѳопол  новѫѭ съставвъ лаврѫ С 293.6 ї деш въ лаврѫ рьньца савꙑ С 294.8 прде въ лаврѫ отьца савꙑ С 294.20—21 велкаꙗ лавра ἡ Μεγίστη λαῦρα Голям манастир  въ слѣдъ дѣаше свѣта того.  свѣтѹ ведѫштѹ прведе въ велкѫѭ лаврѫ свꙙтааго отца нашего савꙑ С 283.3—4 С Гр λαύρα Нвб лавра остар ОА ВА ЕтМл БТР АР РРОДД