Старобългарски речник
к҄ѵрꙗкъ 
к҄ѵрꙗкъ -а м ЛИ 1. Кирияк [IV— нач. на V в., умр. 408 г.] — християнин отшелник в Палестина, последовател на Евтимий Велики. Пр. на 29 септември прпдбнаго оца нашего кюрѣка. ѡшелца Е 38а 3 2. Кирияк — цариградски патриарх [595—606 г.]. Пр. на 30 окт паⷮ҇ кѵрака патрарха А 125а 25 3. Кирияк аколут, измъчван заедно с Фавст, Дионисий четец и др. по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 6 септември ьтьца кю[рѣка] Е 25а 3 Изч А Е Гр Κυριακός кюрѣкъ кѵракъ Нвб Кирияк ЛИ ОА СтИл,РЛФИ Кирияков ФИ СтИл,РЛФИ