Старобългарски речник
к҄ѵрн 
к҄ѵрн -ꙗ м ЛИ КвиринийПублий Сулпиций Квириний, римски сенатор и консул, два пъти управител на Сирия [4 г. пр. н.е.—1 г. от н.е.; 7 г. от н е.—11 г. от н.e.] се напсане пръвое бꙑстъ. владѫштю сѵреѭ  кѵрню М Лк 2.2 З А СК Изч М З А СК Гр Κυρήνιος. Лат. Quirinius. кѵріні кѵр