Старобългарски речник
кѫпѣль 
кѫпѣль - ж 1. Къпалня, баня, водоем естъ же въ ерсмѣхъ на овь кѫпѣл. ѣже нарцаатъ сѧ еврескꙑ втеꙁда М Йо 5.2 З А д въ кѫпѣль слѹамлѭ  ѹмꙑ сѧ М Йо 9.11 З,А. Срв. Йо 9.7 М З А л ꙇс кѫпѣл водънꙑѩ СЕ 54b 13 бѣ нъгда  въ ждохъ кѫпѣль водьнаꙗ С 496.7 2. Купел — място или съд за кръщаване съхран҄енъ бꙑ кѫпѣль. тѹ кръштааше вьсꙙ С 541.13 Според религиозните вярвания — светото таинство кръщение. тѧ молмъ гі бже спнѣ нашего. блгвещьшааго. ѡтъ сплъненѣ кѫпѣл СЕ 8а 8 М З А СЕ С Гр κολυμβήϑρα Нвб Срв купел ВА АК НТ ЕтМл МлБТР БТР АР РРОДД