Старобългарски речник
кѹпьносѫщьнъ
кѹпьносѫщьнъ
-ꙑ
прил
Единосъщен; отнасящ се до единосъщието на Бог–Отец, Бог–Син и Свети дух
вьсѣьскꙑ сꙙ дѣашꙙ прсъвъкѹпт ѧ хотꙙште. къ правѣ кѹпꙿносѫштьнѣ вѣрѣ
С
201.26—27
Изч
С
Калка от
гр
ὁμοούσιος
кѹпꙿносѫштьнъ
Нвб
Срв
купно и същ
ОА
ВА