Старобългарски речник
кръмьнкъ 
кръмьнкъ м Кръмчия, кормчия вѣстъ вльнѫ крьмнкъ. вѣстъ прстанште бѹрѫ С 509.29 Прен.Наставник, ръководител, съветник. тво старѣшна стъ дꙗволъ. кръмнкъ ꙁмꙗ. а канъ прѣждънкъ С 400.7 дьньсь мала ѹтварь вь ѹтвар състав сꙙ. дьнесь кръмнкъ ловѣьскъ добраꙗ ѹсел҄енꙑѧ првесла. жвотъ вьсѣхъ С 429.11—12 Изч С Гр κυβερνήτης крьмнкъ кръмнкъ Нвб Срв кръмач диал