Старобългарски речник
кръвьнъ 
кръвьнъ -ꙑ прил Кръвен, кървав, окървавен теен кръвъно отъ стꙑхъ тѣлесъ хъ схождааше. ꙗкоже отъ множьства кръвънааго ѹмот сꙙ рꙁамъ слѹгамъ С 179.28,30 вдѣшꙙ крьвь тоꙙштꙙѧ ставьнꙑ крьвьнꙑѧ рѣкꙑ С 398.28 не погѹб сь неьствꙑм дѹшꙙ моѧ.  съ мѫж кръвьнꙑм жвота свого С 434.11—12 въ ко сѫ крьвьнꙑѧ сѫдꙑ С 512.7 Изч С Гр τοῦ αἵματος кръвънъ крьвьнъ Нвб Срв кръ̀вен и кръвѐн ’угоен, дебел’ диал ОА Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА