Старобългарски речник
кротт 
кротт -крощѫ -кротш несв Укротявам, успокоявам, усмирявам ꙇ коньцѧ вꙿсеѩ вселенꙑѩ покрꙑт тъщтъ сѧ ꙇ на пѣсъцѣ раꙁбваѩ кроттъ сѧ СЕ 1а 21—22 ходꙙ по морѹ акꙑ по сѹхѹ.  сверѣпꙑмъ влънамъ помаꙗнмъ рѫкꙋ твою кротꙙ С 77.10 кротт сѧ Изч СЕ С Гр δαμάζω καταπραΰνω Нвб кротя ОА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РРОДД ДА Срв [у]кротя [се]