Старобългарски речник
красьнъ 
красьнъ -ꙑ прил 1. С красив външен вид горе вамъ кьнжьнц  фарсѣ. ѵпокрт. ѣко подобте сѧ гробомъ повапьненомъ. ꙇже вьнѣѭдѫ ѹбо сѫтъ красьн М Мт 23.27 ЗI вꙿс въ кѹпѣ. вдѣт красънѫѭ схъ ꙇ нестьлѣнꙑхъ бракъ красотѫ СЕ 88а 1 съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ С 169.6 бꙑстъ по обꙑаю молꙙштѹ сꙙ мѹ въ полѹношт вдѣт юношѫ красъна стоѧшта прѣдь н҄мь С 187.3 вждѫ вꙑ мѫж растомъ добрꙑ.  красънꙑ  словомъ ѹмѫдренꙑ С 175.24 лко сѫтъ вон подъ цремъ. н сѫтъ акꙑ вь. н храбьр. н мѫдр н красьн. н тако любм мноѭ С 71.12 Образно. красънѣіша добротоѭ пае снъ лвъ СП 44.3 пріїмѣте пъсаломъ ї дадте тѹмьпанъ. пъсалтꙑрь красенъ і съ гѫсльмі СП 80.3 съкѹп ꙇ оръганъ съвръшенъ. прѣгѫдьнцѭ красънѫ. съвръшенѫ стѹмѹ дхѹ СЕ 94а 19 Разкошен, разкошно обзаведен.  не трѣбѹтъ нꙑнꙗ красенъ хлѣвнъ С 204.16 2. Цветущ раꙁботѣѭтъ красънаа пѹстꙑнѩ. ї радостіѭ хлъмі прѣпоѣшѭтъ сѩ СП 64.13 мѣаше бо епскѹпъ ссн. врътꙿпоградъ красьнъ С 223.11 краснѣшѫ пажть намъ ꙗвшꙙ С 495.17—18 Доброкачествен. н҄ва хꙿ мрьтвꙑѧ жвꙑ акꙑ класꙑ красънꙑѧ  ꙁьрѣлꙑ бес трѹда ꙁьраст С 388.10 М З СП СЕ Р С МЛ Гр ὡραῖος τερπνός τέλειος περικαλλής πολυτελής λευχείμων красенъ красънъ Нвб красен поет ОА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА Срв Красен МИ Красенско кале МИ ЙЗ,МИПан Красен ЛИ Краса ЛИ Красински ФИ Красев ФИ Красимир ЛИ Красимира ЛИ СтИл,РЛФИ