Старобългарски речник
краст 
краст -крашѫ -красш несв Крася, украсявам, разхубавявам, подреждам красиво горе вамъ кънжънц  фа(р)сѣ ꙇ ѵпокрт. ѣко ꙁждете гробꙑ пророьскꙑѩ ꙇ красте ракꙑ праведьнꙑхъ М Мт 23.29 ЗI ѹкраше ꙇ тогда тѫ трапеꙁѫ тъ ꙇ сьѭ нꙑнѣ красітъ К 8а 14 тако  бесѣдꙑ благꙑ. ѹстраꙗѭтъ сьвѣст послѹшаѭштхъ. красꙙште.  ѹтврьждаѭтꙿ мъ дшꙙ С 544.4 Изч М З К С Гр κοσμέω διακοσμέω красіт Нвб крася [се] ОА Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РРОДД ДА