Старобългарски речник
краса
краса
-ꙑ
ж
Украса, украшение, накит
вест ѧ въ цръкъвште кѹмръско. бѣахѫ же капшта та поꙁлаштена ѹкрашена. красоѭ многоцѣнъноѭ
С
176.25—26
Изч
С
Гр
κόσμος
Нвб
Срв
[у]краса