Старобългарски речник
крамола 
крамола -ꙑ ж Крамола, раздор, размирица, бунт ꙇже бѣ ꙁа еднѫ крамолѫ бꙑвъшѫѭ въ градѣ  ѹбство въвръженъ въ темьнцѫ М Лк 23.19 З отъпѹст же мъ въсажденааго въ темьнцѫ. ꙁа крамолѫ  ѹбство егоже прошаахѫ М Лк 23.25 З  кра(м)олꙑ д(омо)жвъцъ. ръцѣмъ въс г Е 22а 5 аурлꙗнъ же ѹбоꙗвъ сꙙ народа да крамолѫ вьꙁдвгꙿнѫтъ. дастъ о н҄ею отъвѣтъ повелѣвъ главѣ ма отъсѣшт С 14.3 Изч М З Е С Гр στάσις Нвб крамола ОА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА Срв Крамолин МИ СНМБ