Старобългарски речник
которьнъ 
которьнъ -ꙑ прил Свадлив, заядлив отъвраштаатъ сꙙ събора отъметѫштхъ сꙙ. гнѫшатъ сꙙ которьнааго гласа хъ. ненавдтъ ѹстъ на бога глагол҄ѫштхъ неправьдꙑ С 510.5 Изч С Гр μαχόμενος Нвб Ø