Старобългарски речник
коснѫт сѧ 
коснѫт сѧ -коснѫ сѧ коснеш сѧ св Докосна се, допра се [до, в] нещо или някого прстѫпьш съ слѣда коснѫ сѧ вьскрл рꙁꙑ его М Лк 8.44 З А СК къто естъ коснѫвꙑ сѧ мьнѣ М Лк 8.45 З  хотѣвъ аꙁъ дат мѹ ѹкропъ. коснѫхъ сꙙ двьрехъ  отвръꙁошꙙ сꙙ С 297.18 прблжвъ сꙙ къ юньцѹ.  коснѫвъ сꙙ его рѫкама С 566.12 М З А СК С Гр ἅπτομαι Вж. при коснѫт Нвб