Старобългарски речник
корнтѣне 
корнтѣне м мн Коринтяни, жители на Коринт — главен град в Ахая [сев. Пелопонес, дн. Коринт в Гърция] к коренте брате. брашно насъ не поставтъ прѣдъ бмъ Е 3а 9 къ корентомъ. братѣ. поспѣшъствѹѫще млм Е 34б 13 сⷯ҇. нбса спо. апстлъ къ корентем Е 38б 12 како съблѫдвꙿшааго въ корунѳѣнехъ прѧт павьлъ повелѣ С 527.4 Е С Гр Κορίνϑιοι корент коренте коренте корунѳѣне Нвб Ø