Старобългарски речник
корень 
корень -ꙗ ср събир 1. Корени, коренище, коренак ꙇ ммо ходѧште ютро вдѣшѧ смоковьнцѫ ѹсъхъшѫ с коренѣ М Мк 11.20 З ї насаді кореніѣ его ї ісплън ꙁемлѫ СП 79.10  водоѭ полва мо (!) коренꙗ. да бесъмрьтънꙑм плодꙑ вѣрѹѭштмъ прсно цвьтетъ С 354.3 2. Прен. Основи по съмрьт же го домь го на црькꙿве отълѫшꙙ.  копаѭште корен пр еппѣ же тъгда сълѹ сꙙ тѹ С 52.9 Образно. ѡ болѣꙁн дш корен нераꙁормое. вѣрѣ ѹтелю. благоьстю съмотрен С 313.11 корень скопат ἐκριζόω Изтръгна из корен, изкореня се поставьꙗѭ тꙙ дьнесь  корен скопат.  пакꙑ въсадт. оборт  пакꙑ съꙁъдат С 357.14 М З А СП С Гр ῥίζα ῥίζαι τὰ ϑεμέλια τὸ ϑεμέλιον корене Вж. при корень Нвб