Старобългарски речник
комтъ 
комтъ -а м Висш сановник, областен управител, началник пршъдъшѹ же нѣкомѹ комтѹ. въ странꙑ лаодк҄скꙑѧ.  вьшъдъ въ градъ вьꙁскааше мѣстъ црькъвштънꙑхъ С 220.18 шъдъше повѣдте комтѹ вашемѹ С 222.22 С От гр κόμης Превежда и гр. πατρίκιος Нвб комит ОА