Старобългарски речник
колѣбат 
колѣбат -колѣблѭ -колѣблш несв Люлея, клатя, разклащам, разтърсвам наѧтъ съ глт народомъ. о оанѣ. есо вдѣтъ ꙁдете въ пѹстꙑнѭ трьст л вѣтромь колѣблемꙑ М Мт 11.7 З А на многъ асъ гръмꙙ.  самъ сꙑнъ колѣбаше сꙙ акꙑ овоште ꙁꙑбл҄емо отъ многа вѣтра С 570.9—10 колѣбат сѧ Изч М З А С Гр σαλεύω Нвб колебати