Старобългарски речник
кольм 
кольм нареч 1. За количество във въпросителни и възклицателни изречения: колко [много] вьсе тѣло твое тьмъно бѫдетъ. аще ѹбо свѣтъ же въ тебѣ. тъма естъ тѣ тъма кольм M Мт 6.23 З А СК кольм ѹбо лѹе естъ лвкъ овьѧте М Мт 12.12 З ѡ кольм сьребролюбьство ꙁъло С 426.12 2. Като съюз. Въвежда подчинени допълнителни косвено въпросителни изречения: колко вдш л колꙿм т спѣшꙙтъ о стнѣ  не хотꙙште. не бо нъ т прдошꙙ С 441.9 кольм пае πόσῳ μᾶλλον, πολλῷ μᾶλλον Колко повече, много повече, толкова повече бъ тако (ѡ)дѣетъ. кольм пае васъ маловѣр М Мт 6.30 З,А. Срв. Лк 12.28 М З аще ѹбо вꙑ лѫкавьн сѫште. ѹмѣете даанѣ блага даѣт ѧдомъ вашмъ. кольм пае отцъ вашъ же естъ ннбсехъ. дастъ благаа просѧщмъ его М Мт 7.11 З.Срв. Лк 11.13 М З А СК ꙇ аште господна домѹ вельꙁѣвола нарѣшѧ. кольм пае домаштьнѧѩ его M Мт 10.25 З А  бъ птѣатъ ѭ. кольм пае вꙑ есте лѹьше птцъ М Лк 12.24 З аште бо крьвь юньа  коꙁьлꙗ.  попелъ юнцꙙ кропмъ. оскврьн҄енꙑхъ сттъ. на оштен пльт. колм пае крьвь хрстоваꙗ  спаса нашего. оштен бꙑстъ вьсѣмъ крьстꙗномъ С 483.23 радость бꙑваатъ на небес  по ꙁем. кольм пае о сьпасен вьсел҄енꙑѧ С 490.4—5 Изч М З А СК С Гр πόσῳ πόσον πόσος πῶς колм колмі колꙿм кольмі Нвб Срв колко, колчем