Старобългарски речник
коль 
коль нареч 1. За количество и степен във въпросителни и възклицателни изречения: колко [много], как [много] коль ѫꙁъка врата  тѣснъ пѫть въводѧ въ жвотъ М Мт 7.14 З А рьцѣте бѹ колъ страшьна дѣла твоѣ СП 65.3 коль сладъка грътан моемѹ словеса твоѣ СП 118.103 се ѹбо коль добро і коль красьно СП 132.1 коль вьꙁлюблена сла твоѣ гі СЕ 83b 23 2. Като съюз. Въвежда подчинени допълнителни изречения: колко вдш л небо се. коль добро стъ вдѣт C 87.27 вдѣ л коль свѣтьло вьскрѣшеньꙗ побѣждень С 488.19—20 коль велкъ ὡς μέγας Колко голям вдш л небо се. коль добро стъ вдѣт  коль велко,  ꙁемьѭ колка стъ С 87.28 коль кратꙑ ποσάκις Колко пъти, колко често петръ рее. г коль кратꙑ съгрѣштъ братръ мо въ мѧ. ꙇ отъпѹштѫ емѹ М Мт 18.21 ЗI коль кратꙑ въсхотѣхъ събърат ѧда твоѣ М Мт 23.37 З,А. Срв. Лк 13.34 М колькратꙑ прогнѣвашѩ. ї въ пѹстꙑн СП 77.40 коль мъного ὡς πολύ Колко голям колъ мъного множьство благості твоеѩ г СП 30.20 коль мъножцеѭ ποσαπλῶς Колко много [често], колко пъти коль множіцеѭ тебѣ плоть моѣ СП 62.3 М З А СП СЕ С Гр ὡς ὡσεί πῶς τί колъ Нвб Срв колчем диал