Старобългарски речник
кодратъ 
кодратъ м ЛИ Кодрат [Никомидийски] — християнин, измъчван по времето на имп. Деций [249—251 г.] и имп. Валериан [253—260 г.]. Пр. на 10 март мѣсꙙца марта въ ҃ї мѫка стааго кодрата  же сь н҄мъ С 97.24 въ цръквште аполоново. повелѣ првест стааго кодрата С 114.27  глагола къ блаженѹѹмѹ кодратѹ С 114.30 блаженꙑ же когратъ (погр. вм. кодратъ, Север. с. 118, бел. под линия) рее С 118.6 не прѣлꙿьшта себе кодрате С 101.21 Изч С Гр Κοδρᾶτος Нвб Ø