Старобългарски речник
клѧат 
клѧат -клѧѫ -клѧш несв Падам на колене, коленича падоста на ꙁем не сътръпѣвъше н вда того н гласа. долѹ клꙙꙙшта  лц ꙁакрꙑваѭшта. кꙿто сї стъ рекоста велкꙑ богъ С 211.3—4 Изч С Нвб клеча ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР ДА