Старобългарски речник
клют сѧ 
клют сѧ -клюѫ сѧ -клюш сѧ св клютъ [м, т] сѧ безл δεῖ, λαγχάνω, συμβαίνει Случи [ми, ти] се, стане необходимо гла емѹ петръ. аште м сѧ клютъ съ тобоѭ ѹмьрѣт. не отъвръгѫ сѧ тебе М Мт 26.35 З, А, СК. Срв.Мк 14.31 М по обꙑаю ерескѹмѹ. клю сѧ емѹ покадт въшедъшю въ црквъ гнѭ М Лк 1.9 З А ⷩ҇ бꙑва҇. аще клюⷮ҇ сѧ. скврънънѹ. л нестѹ. въпаст вь вно СЕ 19a 22 аще клютъ сѧ. да бѫдетъ съгнло въпадъшее. достотъ пролѣт СЕ 20a 25 Изч М З А СК СЕ Нвб Срв [при] ключение