Старобългарски речник
клментъ 
клментъ -а м ЛИ 1. Климент I — четвърти римски епископ [91—100 г.] след ап. Петър, Лин, Анаклет, автор на послание до коринтяните. Според преданието заточен в Херсон Таврически, където през 861 г. Константин—Кирил Философ намира мощите му. Пр. на 24, 25, 26 ноември и 30 януари [обретение на мощите] мⷺца ноⷠ҇ѩ ҃д҃ стааго клмента папежа рмска А 127b 5 мⷺца тоⷢ҇ ћ҃. обрѣтене еⷭ҇нъⷯ҇ мощ стаⷢ҇а клмента папежа рмска А 141b 6—7 стомѹ оцѹ нашемѹ клменътѹ У IIa 12 2. Климент — епископ на Анкира [дн. Анкара] в Галатия, умр. мъченически [ок. 304 или 312 г.]. Пр. на 23 януари мⷺца еноⷬ҇у ҃в҃ стаго мⷱка клмента еппа анкѵрска А 141a 24 3. Климент Охридски [ок. 840—27.VII.916 г., Охрид] — български книжовник, ученик и съратник на Кирил и Методий, участник в Моравската мисия. През 886 г. изпратен от княз Борис I в Кутмичевица, Югозападна България. От 893 г. епископ Велички [Охридско, Корчанско и Южна Албания]. Пр. на 17 и 27 юли; 25 ноември мⷺца юⷧ҇ ҃ж҃ стаго пантелемона мⷱ҇к҃а  стаго стлѣ оца наⷲ҇г клмента епскпа велскаго А 151a 3 м҇цѣ ке. кл(ме)нъта СК 134a 15—16 А СК У Гр Κλήμης От лат Clemens клменътъ Нвб Климент ЛИ ОА НГер СтИл,РЛФИ Климе ЛИ диал Климентин ЛИ Климентина ЛИ СтИл,РЛФИ Климентов ФИ Клименов ФИ СтИл,РЛФИ Климент МИ Климентово МИ СНМБ Климентина МИ Климентинино МИ Климентиново МИ ПК,Пр. в им Свети Климе МИ Климештани МИ ВП,ТО