Старобългарски речник
клада
клада
-ꙑ
ж
Дървени окови за крака или шия, дървена стега за мъчение
ноꙁѣ мѹ въ гладѫ (погр. вм. кладѫ, Заимов, Капалдо, с. 227, бел. под линия) въложт. желѣꙁꙑ же оковат въсѫдѹ
С
104.29
Изч
С
Гр
ξύλον
Нвб
Срв
клада
ОА
ВА
Дюв
НГер
БТР
АР
МлБТР
ДА
Кладата
МИ
Кладе
МИ
Кладето
МИ
ГХ,МИМ
