Старобългарски речник
клавд 
клавд -ꙗ м ЛИ Клавдий, един от 40–те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически в Севастия, Мала Армения [ок. 320 г.] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март жвѫште благовѣрьнѣ. сломъ м҃. непобѣдьн  добі вь ратехъ. а се мъ мена. дометꙗнъ ... ѹалер. клавді С 69.13 Изч С Гр Κλαύδιος От лат Claudius клавді