Старобългарски речник
к҄есаровъ 
к҄есаровъ прил притеж 1. Кесарев, принадлежащ на римския император  естъ обраꙁось  напсане. глшѧ емѹ кесаровъ М Мт 22.21 ЗI. Срв. Мк 12.16 М;Лк 20.24 М  ꙁаповѣд к҄есаровѣ  бол҄ѣрстѣ не повнѫ сꙙ С 104.17 2. Като същ. к҄есарово ср ед и к҄есароваꙗ ср мн τὰ Καίσαρος Кесаревото; онова, което се пада, следва да се даде на кесаря; кесарова въꙁдадте кесаров М Мк 12.17 Срв.Мт 22.21 ЗI отъдат кесарово к҄есарев С 106.17 Изч М З С Гр τοῦ Καίσαρος От лат Caesaris Вж. при к҄есар҄евъ Нвб