Старобългарски речник
карпъ 
карпъ м ЛИ Карп — християнин, родом от Пергам [Мала Азия], епископ на Тиатир. Умр. мъченически с дякон Папила ок. 251 г. Пр. на 13 октомври мⷺца окто҇б в҃ꙇ҃ стх мкⷱ҇. папѹла распа [погр. вм. карпа] анавла  дрѹжнъ ҇х А 122b 18 А Гр Κάρπος